Авторско право.

Носител на авторското право съгласно ЗАПСП. Носител на авторското право съгласно чл.5 от ЗАПСП може да бъде единствено физическото лице създало произведението, с изключение на някой случай предвидени в закона.

Тези случи са, когато произведението е периодично издание и юридическото лице осигурило създаването и издаването на произведението съгласно чл. 10 и другия случай е, когато произведението е компютърна програма и/или база данни създадени в рамките на трудово правоотношение съгласно чл. 14. Това са двата случая, при които автора на произведението е юридическо лице и притежава изключителните права над него, като в другите случай автора на произведението винаги е физическо лице.

Обект на авторско право. Съгласно чл.3 ал.1 от ЗАПСП обект на авторско право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческата дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма.

Обекти, които не могат да се ползват от авторско правна закрила. Съгласно чл.4 от ЗАПСП не са обекти на авторско право:

-         Нормативни и индивидуални актове на държавни органи за управление, както и официалните им преводи.

-         Идеи и концепции.

-         Фолклорни творби.

-         Новини, факти, сведения и данни.

Съдържание на изключителното право. Изключителното право се състои от три самостоятелно проявяващи се права:

-         Право да използва обекта на закрила;

-         Право да забрани на други да го използват без мое изрично съгласие;

-         Право да се разпорежда с обекта на закрила ( продажба, лиценз и др.)

Създаване на произведения от повече лица. Това може да стане под няколко форми:

1. Две или повече лица да създадат произведение съвместно. В резултат ще се получи съвместно произведение, а авторите ще бъдат негови съавтори.
2. Две или повече лица да създадат произведение колективно, което ще рече, че всеки е работил самостоятелно и е създал свое произведение. Така се получава колективно произведение.
3. Две или повече лица са автори на произведение, което става без тяхно участие част от едно съставно произведение (сборници).

Създаване на произведение в рамките на трудово правоотношение.

Съгласно чл.41 от ЗАПСП, авторското право върху произведения създадени в рамките на трудово правоотношение принадлежи на автора, освен когато закона предвижда друго. До колкото в трудовия договор не е било предвидено друго работодателя има изключителното право без разрешение на автора и без заплащане на възнаграждение да използва така създаденото произведение. Авторското право принадлежи на автора но не изцяло. Имуществените права възникват за работодателя. Ако трудовото възнаграждение на автора се окаже твърде малко и не съразмерно с приходите на работодателя, автора може да поиска допълнително възнаграждение.

Създаване на произведения по поръчка. Носителя на авторското право върху произведение създадено по поръчка е на автора на произведението. Страните по договора могат да предвидят друго. Ако в договора не е било уговорено друго, поръчващия  има изключителното право да използва произведението без разрешението на автора, но и без заплащане на допълнително възнаграждение. Използването на произведението може да бъде само за целите, за които е било създадено. Ако не е уговорено друго поръчващия има право да използва произведението за целите, за които е било поръчано.

Оригинални произведения на живописта, графиката и скулптурата. Всеки екземпляр на произведение на изобразителното изкуство, върху който стои саморъчно поставен подпис на автора, се счита за оригинал. Броят на оригиналите се определя от автора и се обявява по подходящ начин при първото разгласяване на произведението, като не подлежи на последващо изменение. Всеки екземпляр трябва да носи пореден номер. Отнася се до произведения на живописта, графиката и скулптурата.

Промишлен дизайн.

Определение за промишлен дизайн.

Съгласно ЗПД, промишлен дизайн, е видимият външен вид на продукт или на част от него, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях.

Продукт е всяко изделие, получено по промишлен или занаятчийски начин, включително части, предназначени за сглобяване в съставно изделие, комплект или композиция от изделия, опаковка, графични символи и печатни шрифтове, с изключение на компютърни програми.

Право на авторство.

Съгласно ЗПД лицето, създало дизайн, има право на авторство. Това право е безсрочно и непрехвърляемо и се ползва от защита по ЗПД, независимо от защитата, която може да получи и по други закони (ЗАПСП).

Когато дизайнът е създаден от две или повече лица, правото на авторство възниква за всички лица и те са съавтори. Не са съавтори лицата, които са оказали само техническа, материална или друга помощ на автора.

Придобиване на право върху дизайн.

Право върху промишлен дизайн се придобива чрез регистрацията му в Патентното ведомство, считано от датата на подаване на заявка за регистрация.

Основания за регистрация.

Регистрира се дизайн, който е нов и оригинален.

Дизайнът е нов, ако преди датата на подаване на заявката, съответно преди датата на приоритета, не е известен друг идентичен дизайн, който е станал общодостъпен чрез публикации, използване, регистрации или разгласяване по какъвто и да е друг начин където и да е по света.

Дизайнът се счита за оригинален, ако цялостното впечатление, което той създава в информирания потребител, се различава от цялостното впечатление, което създава дизайн, станал общодостъпен преди датата на подаване на заявката за регистрация или когато се претендира за приоритет преди датата на приоритета.

Право на заявяване.

Правото на заявяване на дизайн принадлежи на автора или на неговия правоприемник. Когато правото на заявяване принадлежи на няколко лица, то се упражнява съвместно. Отказът на едно лице или на няколко от лицата да участват в заявяването не е пречка за останалите. Отказът трябва да е изричен и да е в писмена форма. Правото на заявяване може да принадлежи съвместно на работодателя, съответно на поръчващия и на автора, ако това е уговорено. Счита се, че заявителят има право на заявяване, докато не се установи друго по съдебен ред. Правото на регистрация принадлежи на първия заявител.

Служебен дизайн.

Когато дизайнът е служебен, правото на заявяване принадлежи на работодателя или на поръчващия. Дизайнът е служебен, когато е създаден при изпълнение на задължения по трудово правоотношение или по поръчка, освен ако в договорите е уговорено друго.

Авторът, който е създал служебен дизайн, има право на допълнително възнаграждение.

Възнаграждението на автора може да бъде определено като част от приходите, получени от използването на дизайна, като еднократна сума или по друг начин. Когато възнаграждението, определено като еднократна сума, се окаже явно несъразмерно на приходите, получени от използването на дизайна, авторът може да поиска увеличаване на възнаграждението. Ако не се постигне съгласие между страните, спорът се решава от съда по справедливост.

Нерегистриран дизайн на Oбщността.

Дизайн, който е нов и оригинален, се ползва от закрила на нерегистриран дизайн на Общността за срок от три години, считано от датата, на която дизайнът за първи път е станал общодостъпен в рамките на Общността. Един дизайн се счита за общодостъпен в рамките на Общността, ако е бил публикуван, излаган, използван в търговията или оповестен по такъв начин, че, в обичайния ход на бизнеса, тези събития да могат разумно да станат познати на специализираните среди от съответния сектор, действащ в рамките на Общността. Въпреки това, един дизайн може да не се счита за общодостъпен, когато е оповестен на трета страна при изрични или мълчаливи условия за поверителност.

Търговски марки.

Определения за търговска марка.

Американската асоциация по маркетинг определя марката като име, термин, знак, символ или дизайн, или комбинация от всичко това, чиято цел е да идентифицира стоките и услуги на един продавач или на група  продавачи и да я отличи от тези на конкурентите. (Ф. Котлър);

В нашият „Закон за марките и географските означения” марката е определена като “знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци. Марка е търговска марка, марка за услуги, колективна марка и сертификатна марка“;

Споразумението TRIP’S (Споразумение за свързаните с търговията аспекти на интелектуалната собственост) определя марката като: всеки знак или комбинация от знаци, посредством който една стока или услуга може да се отличават от други;

В Директива на Европейския съюз за хармонизация на законодателството в областта на търговските марки е посочено, че марки може да представляват всички знаци, които могат да бъдат представени графично, а именно: думи, рисунки, букви, цифри, формата на изделието или неговата опаковка, при условие че тези знаци могат да отличават стоките или услугите на едно предприятие от тези на друго;